Тетрадката моя, забравена жива...
Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи,
дори на врага си подавах ръка.
Най-чистите думи казвах на Ближния,
а той не дочуваше нито една...
Въздушните кули и замъци с пясък
сама построих и населих сама.
Принцеса и вещица също била съм,
море съм лекувала с жива вода.
Но днес изтрезняла, вече не мога
да лизна от патоса градус с душа.
Когато тетрадката стигне до Бога,
излъган и той ще си каже: Живя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
