9 июн. 2007 г., 13:30

Ти

1K 1 5
                                                                 Ти
   
                                             Помниш ли, когато безутешна
                                             скитах се сред пепел от мечти?
                                             Молех се, копнеех да те срещна,
                                             ала срещнах друг. Не беше ти.


                                             Помниш ли, когато без посока
                                             лутах се сред дъжд от клевети.
                                             Предадена, пронизана от болка...
                                             Друг помогна ми, не беше ти.
                                             
                                             Но  знаеш ли, когато се изправя,
                                             покорила звездни висоти,
                                             друг ще страда - беден, изоставен -
                                             и този път това ще бъдеш ти.
                                                                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...