Jun 9, 2007, 1:30 PM

Ти

  Poetry
1K 1 5
                                                                 Ти
   
                                             Помниш ли, когато безутешна
                                             скитах се сред пепел от мечти?
                                             Молех се, копнеех да те срещна,
                                             ала срещнах друг. Не беше ти.


                                             Помниш ли, когато без посока
                                             лутах се сред дъжд от клевети.
                                             Предадена, пронизана от болка...
                                             Друг помогна ми, не беше ти.
                                             
                                             Но  знаеш ли, когато се изправя,
                                             покорила звездни висоти,
                                             друг ще страда - беден, изоставен -
                                             и този път това ще бъдеш ти.
                                                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...