9.06.2007 г., 13:30

Ти

1K 1 5
                                                                 Ти
   
                                             Помниш ли, когато безутешна
                                             скитах се сред пепел от мечти?
                                             Молех се, копнеех да те срещна,
                                             ала срещнах друг. Не беше ти.


                                             Помниш ли, когато без посока
                                             лутах се сред дъжд от клевети.
                                             Предадена, пронизана от болка...
                                             Друг помогна ми, не беше ти.
                                             
                                             Но  знаеш ли, когато се изправя,
                                             покорила звездни висоти,
                                             друг ще страда - беден, изоставен -
                                             и този път това ще бъдеш ти.
                                                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...