26 мар. 2016 г., 10:36

Ти 

  Поэзия » Любовная
783 0 7

Не ме удостои дори с презрение...
Каква жена си... с дяволски инат.
Като агнец вървя към заколение
от острата ти красота.

 

Не ме харесваш... Мускулен съм с думи,
а ти си си влюбена във Аполон.
Първичното съвсем ще те погуби,
опитай интелектния нагон...

 

Не съм красив... но с устни дялам обич,
дърворезбар съм на душата ти добра.
Понякога си те представям гола,
но туй е просто мъжка суета...

 

Не съм мистик... макар че шепна тихо
заоблените мантри на дъха.
Нацепвам като вятър два-три стиха
и топля се от въглен самота...

 

Не ме уби... рани ме във очите,
и да те видя, вече съм умрял.
Усмивката ти е благовестител
на всичко, за което съм мечтал...

ekstasis

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??