ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
26.03.2016 г., 10:36 ч.

Ти 

  Поезия » Любовна
664 0 7

Не ме удостои дори с презрение...
Каква жена си... с дяволски инат.
Като агнец вървя към заколение
от острата ти красота.

 

Не ме харесваш... Мускулен съм с думи,
а ти си си влюбена във Аполон.
Първичното съвсем ще те погуби,
опитай интелектния нагон...

 

Не съм красив... но с устни дялам обич,
дърворезбар съм на душата ти добра.
Понякога си те представям гола,
но туй е просто мъжка суета...

 

Не съм мистик... макар че шепна тихо
заоблените мантри на дъха.
Нацепвам като вятър два-три стиха
и топля се от въглен самота...

 

Не ме уби... рани ме във очите,
и да те видя, вече съм умрял.
Усмивката ти е благовестител
на всичко, за което съм мечтал...

ekstasis

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??