Ти
Не ме удостои дори с презрение...
Каква жена си... с дяволски инат.
Като агнец вървя към заколение
от острата ти красота.
Не ме харесваш... Мускулен съм с думи,
а ти си си влюбена във Аполон.
Първичното съвсем ще те погуби,
опитай интелектния нагон...
Не съм красив... но с устни дялам обич,
дърворезбар съм на душата ти добра.
Понякога си те представям гола,
но туй е просто мъжка суета...
Не съм мистик... макар че шепна тихо
заоблените мантри на дъха.
Нацепвам като вятър два-три стиха
и топля се от въглен самота...
Не ме уби... рани ме във очите,
и да те видя, вече съм умрял.
Усмивката ти е благовестител
на всичко, за което съм мечтал...
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
