Приятелю, подавам ти ръка.
А ти къде си? Виждаш ли ме още?
Да... знам, че трудно е така...
далече сме... и аз те чакам нощем.
Приятелю... почакай... стига... спри
да поговорим искам тази вечер.
До мене малко застани
и не поглеждай надалече.
Какво желая? Само малко топлина
и светлина в тази нощ беззвездна,
ако не заслужавам и това...
то, може ли до тебе да приседна?
А може ли, макар със срам и с тъга,
да си те спомням и да те обичам още?
Да... знам... че късно е сега,
но... тихо е в люляка среднощен.
© Боряна Енева Все права защищены