18.11.2006 г., 13:07

Ти..

1.6K 0 6

Приятелю, подавам ти ръка.
А ти къде си? Виждаш ли ме още?
Да... знам, че трудно е така...
далече сме... и аз те чакам нощем.

Приятелю... почакай... стига... спри
да поговорим искам тази вечер.
До мене малко застани
и не поглеждай надалече.

Какво желая? Само малко топлина
и светлина в тази нощ беззвездна,
ако не заслужавам и това...
то, може ли до тебе да приседна?

А може ли, макар със срам и с тъга,
да си те спомням и да те обичам още?
Да... знам... че късно е сега,
но... тихо е в люляка среднощен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...