Ти бе море
Във тебе аз море безбрежно виждах
с нестихващ порив в сините очи.
Стихия мощна дето все приижда,
обгръща ме със яростни вълни.
Безмерна шир или стихийна драма,
разбунила човешкия ми мир.
Сега стаи се, някак тихо стана,
отплуваха ли нашите мечти?
А как ми трябваш грабваща и бурна –
водовъртеж увлякъл ме в страстта.
Звучиш в ума – на океан ноктюрно,
събрало в купом чувства и вода!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
