Ти бе море
Във тебе аз море безбрежно виждах
с нестихващ порив в сините очи.
Стихия мощна дето все приижда,
обгръща ме със яростни вълни.
Безмерна шир или стихийна драма,
разбунила човешкия ми мир.
Сега стаи се, някак тихо стана,
отплуваха ли нашите мечти?
А как ми трябваш грабваща и бурна –
водовъртеж увлякъл ме в страстта.
Звучиш в ума – на океан ноктюрно,
събрало в купом чувства и вода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
