Ти дръж небето
След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие
и липсата на тази гравитация
е легнала в гърдите ми, човешките,
без намек за излишна сепарация.
Но ти разделяш всичко дето гасне
на моята и твоя безнадеждност.
На клона птица, колко ще порасне?
Голяма, колкото на нас изглежда.
Дали ще полети, дали ще падне
над всички лъкатушещи пътеки…
дали след вярата ще бъдем гладни…
Това не е въпрос. Ти дръж небето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
