Ти дръж небето
След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие
и липсата на тази гравитация
е легнала в гърдите ми, човешките,
без намек за излишна сепарация.
Но ти разделяш всичко дето гасне
на моята и твоя безнадеждност.
На клона птица, колко ще порасне?
Голяма, колкото на нас изглежда.
Дали ще полети, дали ще падне
над всички лъкатушещи пътеки…
дали след вярата ще бъдем гладни…
Това не е въпрос. Ти дръж небето.
© Николина Милева All rights reserved.
