Ти дръж небето
След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие
и липсата на тази гравитация
е легнала в гърдите ми, човешките,
без намек за излишна сепарация.
Но ти разделяш всичко дето гасне
на моята и твоя безнадеждност.
На клона птица, колко ще порасне?
Голяма, колкото на нас изглежда.
Дали ще полети, дали ще падне
над всички лъкатушещи пътеки…
дали след вярата ще бъдем гладни…
Това не е въпрос. Ти дръж небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
