15 июн. 2024 г., 07:32

Ти и дъждът

437 2 2

      

       Ти и дъждът

 

Дъждът почука на вратата,

разплака моето сърце,

донесе любовта красива

и приказните светове.

 

Дъждът с душата ми се свърза

и тъжна като него тя

със тебе силно ме обвърза,

дъждът донесе любовта.

 

Далече някъде във мрака

живееш ти и мислиш си за мен,

дъждът не иска да те чака,

ще си вали и в следващия ден.

 

Дъждът изпълни самотата

със чувствата ми, с любовта дори.

Дъждът извика красотата

и спомена, и идващите дни.

             Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...