Ти и дъждът
Дъждът почука на вратата,
разплака моето сърце,
донесе любовта красива
и приказните светове.
Дъждът с душата ми се свърза
и тъжна като него тя
със тебе силно ме обвърза,
дъждът донесе любовта.
Далече някъде във мрака
живееш ти и мислиш си за мен,
дъждът не иска да те чака,
ще си вали и в следващия ден.
Дъждът изпълни самотата
със чувствата ми, с любовта дори.
Дъждът извика красотата
и спомена, и идващите дни.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
