Ти и дъждът
Ти и дъждът
Дъждът почука на вратата,
разплака моето сърце,
донесе любовта красива
и приказните светове.
Дъждът с душата ми се свърза
и тъжна като него тя
със тебе силно ме обвърза,
дъждът донесе любовта.
Далече някъде във мрака
живееш ти и мислиш си за мен,
дъждът не иска да те чака,
ще си вали и в следващия ден.
Дъждът изпълни самотата
със чувствата ми, с любовта дори.
Дъждът извика красотата
и спомена, и идващите дни.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
