26 нояб. 2011 г., 15:21
Ще те посрещна посред нощ пред бялата алея
и тихомълком ще сведа пред теб глава,
посърнала от мрак в тъгата си ще се засмея,
а в самотата ще се вгледат капки синева.
Ще дойдеш плах и в болката ще те погаля-
по устните, по скулите, по грапавия нос,
по острата брада набола, без да знаеш
и тъжно ще усетиш, че идваш гол и бос.
А аз ще те обгърна с топлина, за да не зъзнеш,
ще литна с птичи полет, силен като зов
и всичко ще ти дам преди да се обърнеш,
защото времето не стига за една любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация