Ще те посрещна посред нощ пред бялата алея
и тихомълком ще сведа пред теб глава,
посърнала от мрак в тъгата си ще се засмея,
а в самотата ще се вгледат капки синева.
Ще дойдеш плах и в болката ще те погаля-
по устните, по скулите, по грапавия нос,
по острата брада набола, без да знаеш
и тъжно ще усетиш, че идваш гол и бос.
А аз ще те обгърна с топлина, за да не зъзнеш,
ще литна с птичи полет, силен като зов
и всичко ще ти дам преди да се обърнеш,
защото времето не стига за една любов.