26 nov 2011, 15:21

Ти идваш - гол и бос

  Poesía
1.4K 0 37

Ще те посрещна посред нощ пред бялата алея

и тихомълком ще сведа пред теб глава,

посърнала от мрак в тъгата си ще се засмея,

а в самотата ще се вгледат капки синева.

 

Ще дойдеш плах и в болката ще те погаля-

по устните, по скулите, по грапавия нос,

по острата брада набола, без да знаеш

и тъжно ще усетиш, че идваш гол и бос.

 

А аз ще те обгърна с топлина, за да не зъзнеш,

ще литна с птичи полет, силен като зов

и всичко ще ти дам преди да се обърнеш,

защото времето не стига за една любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...