10 мар. 2020 г., 12:19

Ти истински ли си?

793 5 6

Ти истински ли си? Или илюзия?
Лице на ангел и душа на демон...
Промъкваш се неканен нощем
и само в тъмното си предан.
Почти утопия, почти реален,
все нещо по средата се пречупва.
Почти те има и почти те няма,
а аз ти дадох име с главна буква.
Почти безочлив и почти възпитан,
почти съдбовен и почти случаен,
почти свенлив и самовлюбен
вековен и съвсем нетраен...
Ти истински ли си? Или заблуда?
На дневна светлина не те долавям.
Не идвай вече и дослука...
ако си демон от душа опразнен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виното винаги е червено и тежко, мавруд примерно. И хич да не се показва на светло, че ще изчезне мистерията. Благодаря, Краси, Светла!
  • Без да правим реклами, каква марка беше виното...? Светлето има опит, може да ти помогне... аз ти желая късмет! Няма начин! Ще се покаже и на светлото, обаче как ще изглежда... чудя се..
  • Колкото по си влюбена, толкова той е по неистински...
    Уви, такива ги върши любовта... 🙂
  • Глупости, майтапя се! Пусти емотикони, не стигат.
  • Недей така, Марианка, остави малко място за романтика и загадъчност.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....