Ти истински ли си?
Ти истински ли си? Или илюзия?
Лице на ангел и душа на демон...
Промъкваш се неканен нощем
и само в тъмното си предан.
Почти утопия, почти реален,
все нещо по средата се пречупва.
Почти те има и почти те няма,
а аз ти дадох име с главна буква.
Почти безочлив и почти възпитан,
почти съдбовен и почти случаен,
почти свенлив и самовлюбен
вековен и съвсем нетраен...
Ти истински ли си? Или заблуда?
На дневна светлина не те долавям.
Не идвай вече и дослука...
ако си демон от душа опразнен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
И хич да не се показва на светло, че ще изчезне мистерията. Благодаря, Краси, Светла!
