Сърцето ми ти караш лудо да пулсира
И във вените кръвта ми да кипи
Всеки ден отново тебе да избирам
И да не спирам да търся твоите очи
За допирът на нежната ти кожа
Да копнея всеки миг и час
За топлата прегръдка твоя
И за прекрасният ти меден глас
Да държа косите ти в ръцете мои
И с тях да милвам твоето лице
Да изговарям тихо нежни думи
Намиращи дома си в твоето сърце
Да виждам невероятната усмивка
Отражение на пълното с любов сърце
И всичко вътре в мене да извиква:
„Обичам те все повече и повече”
И всеки път когато те погледна
Да виждам щастието, преливащо във теб
Породено от това, че обикнала си силно
Мен, един съвсем обикновен човек
© Христо Банов Все права защищены