Ти ли си
Ти ли си, мое изгубено минало?
Нетърпеливо премятам коси,
хуквам обратно назад, през годините.
Ти ли си? Всъщност, не може да си!
Чуждо си спомняш по моите спомени,
стъпил в житейските си плитчини.
Моето "вчера" се върна помолено.
Как ще си ти, когато не си?
Всеки, от двама ни, хвана си влака.
Помниш ли? - Имахме хладни очи.
Някакво есенно утро изплака.
Ти не си... Знам ли пък, може да си?
Толкова много те исках тогава,
но си притисках сърцето: „Мълчи!“
Нося те в топлото "аз", не забравям.
Ти си! Не виждаш ли, колко си ти?!
Невероятно - светът е притихнал,
гледаш ме пак с кадифени очи,
пак, като някога, си се усмихнал...
Божичко! Ти си! Наистина ти.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
