Ти ли си
Ти ли си, мое изгубено минало?
Нетърпеливо премятам коси,
хуквам обратно назад, през годините.
Ти ли си? Всъщност, не може да си!
Чуждо си спомняш по моите спомени,
стъпил в житейските си плитчини.
Моето "вчера" се върна помолено.
Как ще си ти, когато не си?
Всеки, от двама ни, хвана си влака.
Помниш ли? - Имахме хладни очи.
Някакво есенно утро изплака.
Ти не си... Знам ли пък, може да си?
Толкова много те исках тогава,
но си притисках сърцето: „Мълчи!“
Нося те в топлото "аз", не забравям.
Ти си! Не виждаш ли, колко си ти?!
Невероятно - светът е притихнал,
гледаш ме пак с кадифени очи,
пак, като някога, си се усмихнал...
Божичко! Ти си! Наистина ти.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
