Ти ли си

8.12.2014 г., 14:45 ч.

Поезия

744 1 3

Ти ли си, мое изгубено минало?

Нетърпеливо премятам коси,

хуквам обратно назад, през годините.

Ти ли си? Всъщност, не може да си!

Чуждо си спомняш по моите спомени,

стъпил в житейските си плитчини.

Моето "вчера" се върна помолено.

Как ще си ти, когато не си?

Всеки, от двама ни, хвана си влака.

Помниш ли? - Имахме хладни очи.

Някакво есенно утро изплака.

Ти не си... Знам ли пък, може да си?

Толкова много те исках тогава,

но си притисках сърцето: „Мълчи!“

Нося те в топлото "аз", не забравям.

Ти си! Не виждаш ли, колко си ти?!

Невероятно - светът е притихнал,

гледаш ме пак с кадифени очи,

пак, като някога, си се усмихнал...

Божичко! Ти си! Наистина ти.

Радост Даскалова

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.