13 нояб. 2009 г., 08:35

Ти, любов

1.3K 0 5

 

                                              Запознахме се съвсем случайно,

                                              съдбата просто така реши.

                                              Чувства разбушуваха се тайно

                                               в нашите, за любов родени, души.

                                              Стана бавно, плавно, с много нежност,                                   

                                               всеки ден ти в мен оставяше следи.

                                                 Тръпката остана в нас...

                                                 Не бих могла да се откажа,               

                                                 камо ли да те забравя....

                                               Ти отне сърцето ми, в едно превърнаха

                                                  се нашите души!!!

                                                   Любовта ни, на моменти тайна,

                                              с опити да я прикрием - уви,      

                                                 ден след ден омагьосваше ни Тя, 

                                            оставихме се да ни заведе, там,

                                                 в нейния вълшебен свят...

                                                      Останахме доволни,                                          

                                  отпивахме от елeксира ЛЮБОВ, който ни направи силни.

                                                   Един за друг сме, няма спор,

                                               и съдбата знае - принадлежим си ние!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...