Запознахме се съвсем случайно,
съдбата просто така реши.
Чувства разбушуваха се тайно
в нашите, за любов родени, души.
Стана бавно, плавно, с много нежност,
всеки ден ти в мен оставяше следи.
Тръпката остана в нас...
Не бих могла да се откажа,
камо ли да те забравя....
Ти отне сърцето ми, в едно превърнаха
се нашите души!!!
Любовта ни, на моменти тайна,
с опити да я прикрием - уви,
ден след ден омагьосваше ни Тя,
оставихме се да ни заведе, там,
в нейния вълшебен свят...
Останахме доволни,
отпивахме от елeксира ЛЮБОВ, който ни направи силни.
Един за друг сме, няма спор,
и съдбата знае - принадлежим си ние!
© Мариела Митова Всички права запазени