13.11.2009 г., 8:35

Ти, любов

1.3K 0 5

 

                                              Запознахме се съвсем случайно,

                                              съдбата просто така реши.

                                              Чувства разбушуваха се тайно

                                               в нашите, за любов родени, души.

                                              Стана бавно, плавно, с много нежност,                                   

                                               всеки ден ти в мен оставяше следи.

                                                 Тръпката остана в нас...

                                                 Не бих могла да се откажа,               

                                                 камо ли да те забравя....

                                               Ти отне сърцето ми, в едно превърнаха

                                                  се нашите души!!!

                                                   Любовта ни, на моменти тайна,

                                              с опити да я прикрием - уви,      

                                                 ден след ден омагьосваше ни Тя, 

                                            оставихме се да ни заведе, там,

                                                 в нейния вълшебен свят...

                                                      Останахме доволни,                                          

                                  отпивахме от елeксира ЛЮБОВ, който ни направи силни.

                                                   Един за друг сме, няма спор,

                                               и съдбата знае - принадлежим си ние!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...