2 янв. 2022 г., 20:00

Ти ми върна усмивката

2.6K 6 30

Ти ми върна усмивката днес

и ме стопли в студената зима,

слънце донесе, пропука коравият лед.

Открих, че любов в сърцето ти има.

С много щастие днес ме дари

и с криле – пак високо да литна.

После ми върна надежди, мечти

и с любов до душата ми стигна.

Пак си до мен. И с мен си навред.

Нищо, че съм онази – различната.

Цъфтя в ръцете ти – слънчоглед.

С теб се чувствам безкрайно обичана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Румен, благодаря ти, че не спираш да посещаваш страничката ми!
  • Хубаво е когато понякога някой ни връща усмивката. Прекрасен стих, поздрави!
  • Не предполагах, че след месец, това стихче ще бъде отново четено и коментирано! Пепи, Дени, благодаря ви!
  • Слънчогледче
  • Браво! Цялото е красиво, но финалът заковава!❤️

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...