2 ene 2022, 20:00

Ти ми върна усмивката

2.6K 6 30

Ти ми върна усмивката днес

и ме стопли в студената зима,

слънце донесе, пропука коравият лед.

Открих, че любов в сърцето ти има.

С много щастие днес ме дари

и с криле – пак високо да литна.

После ми върна надежди, мечти

и с любов до душата ми стигна.

Пак си до мен. И с мен си навред.

Нищо, че съм онази – различната.

Цъфтя в ръцете ти – слънчоглед.

С теб се чувствам безкрайно обичана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Румен, благодаря ти, че не спираш да посещаваш страничката ми!
  • Хубаво е когато понякога някой ни връща усмивката. Прекрасен стих, поздрави!
  • Не предполагах, че след месец, това стихче ще бъде отново четено и коментирано! Пепи, Дени, благодаря ви!
  • Слънчогледче
  • Браво! Цялото е красиво, но финалът заковава!❤️

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....