Ти ми върна усмивката днес
и ме стопли в студената зима,
слънце донесе, пропука коравият лед.
Открих, че любов в сърцето ти има.
С много щастие днес ме дари
и с криле – пак високо да литна.
После ми върна надежди, мечти
и с любов до душата ми стигна.
Пак си до мен. И с мен си навред.
Нищо, че съм онази – различната.
Цъфтя в ръцете ти – слънчоглед.
С теб се чувствам безкрайно обичана.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
