Jan 2, 2022, 8:00 PM

Ти ми върна усмивката

  Poetry » Love, Other
2.6K 6 30

Ти ми върна усмивката днес

и ме стопли в студената зима,

слънце донесе, пропука коравият лед.

Открих, че любов в сърцето ти има.

С много щастие днес ме дари

и с криле – пак високо да литна.

После ми върна надежди, мечти

и с любов до душата ми стигна.

Пак си до мен. И с мен си навред.

Нищо, че съм онази – различната.

Цъфтя в ръцете ти – слънчоглед.

С теб се чувствам безкрайно обичана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Румен, благодаря ти, че не спираш да посещаваш страничката ми!
  • Хубаво е когато понякога някой ни връща усмивката. Прекрасен стих, поздрави!
  • Не предполагах, че след месец, това стихче ще бъде отново четено и коментирано! Пепи, Дени, благодаря ви!
  • Слънчогледче
  • Браво! Цялото е красиво, но финалът заковава!❤️

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....