17 февр. 2010 г., 11:06

Ти пак си писа 6 по лицемерие

1.9K 0 23

Не ме харесваш, нито аз пък тебе,

но трябва някак си да се търпим,

обичаш да си център, да печелиш

внимание, възхита  с твоя грим.

 

Любезна си понякога със мене,

но името ми все забравяш ти,

подведена от ползите за себе си,

аз съм от тези, дето спим-вървим.

 

Понякога ти вярвам, без да искам,

умееш и внушаваш ми доверие,

а после зад гърба ми се изкискваш,

ти пак си писа 6 по лицемерие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох с удоволствие - много мъдро!
  • "Ти пак си писа 6 по лицемерие"
    ................................................
    За съжаление лицемерието е навсякъде около нас
    и в много случаи е трудно да го разпознаем, защото
    приликата му с добронамереността е доста голяма и
    и понякога границата между тях се размива...
    Много ми хареса стиха ти, съдържа важни истини
    за живота и актуално послание!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!

  • "Понякога ти вярвам, без да искам,
    умееш и внушаваш ми доверие,
    а после зад гърба ми се изкискваш,
    ти пак си писа 6 по лицемерие."
    Ивон, дай да й подпиша шестицата, някой път, когато няма на кого да си го изкарам. Все й забравям името, защото като си свали грима я бъркам с една друга, как й беше и на нея името?! Абе, да няма склероза, милата, а ти?! Усмивки!!!
  • Много е хубаво,но и малко тъжно!Хубава неделя,мила Ивон!Далече от лицемерите!!!
  • Да не си посмяла да се мислиш за смотана, принцесо Ивон!!!
    Въпросната "отличничка" едва ли заслужава...
    Поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...