Feb 17, 2010, 11:06 AM

Ти пак си писа 6 по лицемерие

  Poetry » Other
1.9K 0 23

Не ме харесваш, нито аз пък тебе,

но трябва някак си да се търпим,

обичаш да си център, да печелиш

внимание, възхита  с твоя грим.

 

Любезна си понякога със мене,

но името ми все забравяш ти,

подведена от ползите за себе си,

аз съм от тези, дето спим-вървим.

 

Понякога ти вярвам, без да искам,

умееш и внушаваш ми доверие,

а после зад гърба ми се изкискваш,

ти пак си писа 6 по лицемерие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох с удоволствие - много мъдро!
  • "Ти пак си писа 6 по лицемерие"
    ................................................
    За съжаление лицемерието е навсякъде около нас
    и в много случаи е трудно да го разпознаем, защото
    приликата му с добронамереността е доста голяма и
    и понякога границата между тях се размива...
    Много ми хареса стиха ти, съдържа важни истини
    за живота и актуално послание!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!

  • "Понякога ти вярвам, без да искам,
    умееш и внушаваш ми доверие,
    а после зад гърба ми се изкискваш,
    ти пак си писа 6 по лицемерие."
    Ивон, дай да й подпиша шестицата, някой път, когато няма на кого да си го изкарам. Все й забравям името, защото като си свали грима я бъркам с една друга, как й беше и на нея името?! Абе, да няма склероза, милата, а ти?! Усмивки!!!
  • Много е хубаво,но и малко тъжно!Хубава неделя,мила Ивон!Далече от лицемерите!!!
  • Да не си посмяла да се мислиш за смотана, принцесо Ивон!!!
    Въпросната "отличничка" едва ли заслужава...
    Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...