17.02.2010 г., 11:06

Ти пак си писа 6 по лицемерие

1.9K 0 23

Не ме харесваш, нито аз пък тебе,

но трябва някак си да се търпим,

обичаш да си център, да печелиш

внимание, възхита  с твоя грим.

 

Любезна си понякога със мене,

но името ми все забравяш ти,

подведена от ползите за себе си,

аз съм от тези, дето спим-вървим.

 

Понякога ти вярвам, без да искам,

умееш и внушаваш ми доверие,

а после зад гърба ми се изкискваш,

ти пак си писа 6 по лицемерие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох с удоволствие - много мъдро!
  • "Ти пак си писа 6 по лицемерие"
    ................................................
    За съжаление лицемерието е навсякъде около нас
    и в много случаи е трудно да го разпознаем, защото
    приликата му с добронамереността е доста голяма и
    и понякога границата между тях се размива...
    Много ми хареса стиха ти, съдържа важни истини
    за живота и актуално послание!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!

  • "Понякога ти вярвам, без да искам,
    умееш и внушаваш ми доверие,
    а после зад гърба ми се изкискваш,
    ти пак си писа 6 по лицемерие."
    Ивон, дай да й подпиша шестицата, някой път, когато няма на кого да си го изкарам. Все й забравям името, защото като си свали грима я бъркам с една друга, как й беше и на нея името?! Абе, да няма склероза, милата, а ти?! Усмивки!!!
  • Много е хубаво,но и малко тъжно!Хубава неделя,мила Ивон!Далече от лицемерите!!!
  • Да не си посмяла да се мислиш за смотана, принцесо Ивон!!!
    Въпросната "отличничка" едва ли заслужава...
    Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...