Погледът ти по далечността безменно
шава и на две разцепва тоя свят.
Избягва светлината ми безследно.
А аз опитвам да светя и след тях.
Макар че даже и светулките не могат.
Колебаят се на всеки кръгъл час -
ще потъват в тъмнината дългокоса
или пламват в неконтролируем гняв?
Ще засветя, само някой да запали
първата искра (в която да се свра,
да забравя всички стари незабрави).
Ще засветя... Щом започна да горя.
И ще опитам да не падам духом - вътре
в онзи трап на безумните надежди.
Ще засветя силно, за да не помръкна.
Ти само дръж ме тук. И не изчезвай...
© Цвет Все права защищены