Jan 21, 2012, 5:05 AM

Ти само дръж ме тук (И не изчезвай...)

  Poetry
902 0 0

Погледът ти по далечността безменно
шава и на две разцепва тоя свят.
Избягва светлината ми безследно.
А аз опитвам да светя и след тях.

Макар че даже и светулките не могат.
Колебаят се на всеки кръгъл час -
ще потъват в тъмнината дългокоса  
или пламват в неконтролируем гняв?

Ще засветя, само някой да запали
първата искра (в която да се свра,
да забравя всички стари незабрави).
Ще засветя... Щом започна да горя.

И ще опитам да не падам духом - вътре
в онзи трап на безумните надежди.
Ще засветя силно, за да не помръкна.
Ти само дръж ме тук. И не изчезвай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...