Ти си брега...
" На Съпругата ми"
Една история тъжна, но красива...
ще претворя на тези нестройни редове...
за болка... сълзи... обич и магия...
която да отекне във всички светове.
Мисълта обвита е от изтощение...
в гората кръв се стича по листата...
Тя Кралица е на всяко Съмнение...
помогнала ми да преоткрия красотата...
С усмивка пазя първия Миг на зората...
прекрачих плахо прага на нейния свят...
докосна ме в утро неясно... разсея тъгата...
отплувах свободен... към последния бряг...
Нека вълните пазят усмивката й топла...
искам само красота в душата и да бъде...
До нея винаги ще бъда... опора и утеха...
Тя е брега... Аз съм вълните...
а Живота...
... това са Звездите
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
