31.08.2007 г., 17:39 ч.

Ти си брега... 

  Поезия
688 0 1

" На Съпругата ми"

Една история тъжна, но красива...
ще претворя на тези нестройни редове...
за болка... сълзи... обич и магия...
която да отекне във всички светове.

Мисълта обвита е от изтощение...
в гората кръв се стича по листата...
Тя Кралица е на всяко Съмнение...
помогнала ми да преоткрия красотата...

С усмивка пазя първия Миг на зората...
прекрачих плахо прага на нейния свят...
докосна ме в утро неясно... разсея тъгата...
отплувах свободен... към последния бряг...

Нека вълните пазят усмивката й топла...
искам само красота в душата и да бъде...
До нея винаги ще бъда... опора и утеха...
Тя е брега... Аз съм вълните...

    а Живота...

... това са Звездите

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ИНТЕРЕСНА ИГРА НА ДУМИ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ НюАНСИ...КРАСИВИ...
Предложения
: ??:??