Aug 31, 2007, 5:39 PM

Ти си брега...

  Poetry
1K 0 1

" На Съпругата ми"

Една история тъжна, но красива...
ще претворя на тези нестройни редове...
за болка... сълзи... обич и магия...
която да отекне във всички светове.

Мисълта обвита е от изтощение...
в гората кръв се стича по листата...
Тя Кралица е на всяко Съмнение...
помогнала ми да преоткрия красотата...

С усмивка пазя първия Миг на зората...
прекрачих плахо прага на нейния свят...
докосна ме в утро неясно... разсея тъгата...
отплувах свободен... към последния бряг...

Нека вълните пазят усмивката й топла...
искам само красота в душата и да бъде...
До нея винаги ще бъда... опора и утеха...
Тя е брега... Аз съм вълните...

    а Живота...

... това са Звездите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ИНТЕРЕСНА ИГРА НА ДУМИ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ НюАНСИ...КРАСИВИ...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....