31 ago 2007, 17:39

Ти си брега... 

  Poesía
597 0 1

" На Съпругата ми"

Една история тъжна, но красива...
ще претворя на тези нестройни редове...
за болка... сълзи... обич и магия...
която да отекне във всички светове.

Мисълта обвита е от изтощение...
в гората кръв се стича по листата...
Тя Кралица е на всяко Съмнение...
помогнала ми да преоткрия красотата...

С усмивка пазя първия Миг на зората...
прекрачих плахо прага на нейния свят...
докосна ме в утро неясно... разсея тъгата...
отплувах свободен... към последния бряг...

Нека вълните пазят усмивката й топла...
искам само красота в душата и да бъде...
До нея винаги ще бъда... опора и утеха...
Тя е брега... Аз съм вълните...

    а Живота...

... това са Звездите

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ИНТЕРЕСНА ИГРА НА ДУМИ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ НюАНСИ...КРАСИВИ...
Propuestas
: ??:??