Ти си спомен красив, дето често ме мъчи и радва.
Непонятна мечта, дето тихо към мен се прокрадва.
Моят вечен проблем, моят истински ребус нелесен
Във ума ми рефрен от една незабравена песен.
Още: млада река си, течаща към мене – нагоре...
Съжаление тихо и музика в птичи простори.
Ти си бял амулет, да ме пази от черна магия
Моя орис и кръст – да те нося навеки на шия.
Див, измамен прибой, недокоснал скалите във мрака.
Премълчана вина и въпрос, който никой не чака.
Ти си сянка на жерав, излетял от съня изведнъж.
Ти за мен си единствен... най-любимият мъж.