8 февр. 2017 г., 23:36

Ти си... ПРИЯТЕЛ (за конкурса)

1.3K 0 4

Ти си очите, в които се оглеждам, когато искам да видя себе си! 
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа! 
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала! 
Ти си моята душа, която поема част от болката ми! 
Ти си моите крила, когато искам да полетя! 
Ти си моята мисъл, когато главата ми е пълна с бръмбари. 
Ти си стената, която ме предпазва дори и от самата себе си! 
Ти си моята Вселена, с която споделям радост и тревоги!
Ти си моето вчера, ти си моето днес, ти си и моето утре! 
Ти си всичко това, което е събрано в думата ПРИЯТЕЛ!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

32 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...