plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
8.02.2017 г., 23:36

Ти си... ПРИЯТЕЛ (за конкурса)

1.3K 0 4

Ти си очите, в които се оглеждам, когато искам да видя себе си! 
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа! 
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала! 
Ти си моята душа, която поема част от болката ми! 
Ти си моите крила, когато искам да полетя! 
Ти си моята мисъл, когато главата ми е пълна с бръмбари. 
Ти си стената, която ме предпазва дори и от самата себе си! 
Ти си моята Вселена, с която споделям радост и тревоги!
Ти си моето вчера, ти си моето днес, ти си и моето утре! 
Ти си всичко това, което е събрано в думата ПРИЯТЕЛ!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кюлче Приятелство

32 място

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0