plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
Feb 8, 2017, 11:36 PM

Ти си... ПРИЯТЕЛ (за конкурса)

1.3K 0 4

Ти си очите, в които се оглеждам, когато искам да видя себе си! 
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа! 
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала! 
Ти си моята душа, която поема част от болката ми! 
Ти си моите крила, когато искам да полетя! 
Ти си моята мисъл, когато главата ми е пълна с бръмбари. 
Ти си стената, която ме предпазва дори и от самата себе си! 
Ти си моята Вселена, с която споделям радост и тревоги!
Ти си моето вчера, ти си моето днес, ти си и моето утре! 
Ти си всичко това, което е събрано в думата ПРИЯТЕЛ!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

The work is a contestant:

Кюлче Приятелство

32 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0