18 окт. 2022 г., 23:25

Ти в мен си...

582 0 0

Откривам те във себе си, изгубена

и дишам малко, някак по-така... 

Душата ми от нежност те вълнува, 

да не потъваш никога във самота. 

Аз някой ден ще те извадя, 

защото пръстите ми ще се сраснат, 

ръцете ми ако не те погалят 

света не може да ми е прекрасен. 

Сега си тъжна, като зов, молитвен 

и думите са някак си оловни. 

Превърнах се във кръст, изкри́вен, 

а вътрешно съм непоко́рен. 

До някога или накрая, 

какво ще стане помежду ни? 

Ти в мен си толкова, че се надявам 

да оживеят всички мои думи... 

 

Стихопат

Danny Diester 

20.06.2022

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...