Откривам те във себе си, изгубена

и дишам малко, някак по-така... 

Душата ми от нежност те вълнува, 

да не потъваш никога във самота. 

Аз някой ден ще те извадя, 

защото пръстите ми ще се сраснат, 

ръцете ми ако не те погалят 

света не може да ми е прекрасен. 

Сега си тъжна, като зов, молитвен 

и думите са някак си оловни. 

Превърнах се във кръст, изкри́вен, 

а вътрешно съм непоко́рен. 

До някога или накрая, 

какво ще стане помежду ни? 

Ти в мен си толкова, че се надявам 

да оживеят всички мои думи... 

Стихопат

Danny Diester 

20.06.2022