17 июл. 2010 г., 19:32

Ти видя ли...

1.1K 0 9

Ти видя ли луната ни? Крива е,

че надникна във нашата вечер,

ала тя ни прости непростимото

и в скръбта й проплака утеха.

 

Ти видя ли небето ни? Тежко е.

Как се блъсна свирепо във клоните,

как изплю ято птици насреща ни,

но преглътна телата разголени.


 

Няма порти - за нас да затворят,

тази вечер, която отворихме,

няма устни, които ще могат

да изтрият следите от твоите.

 

Ще познаеш луната ни. Крива е.

Тя ще хвърли в очите си пепел

и за нас ще прости непростимото –

тази нощ ще се влюбим пред нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина СТИХ !Остави ме без думи!
  • Поздрави за прекрасния стих и пиши по-често!!!
  • Благодаря, Доче, присъствието ти ме радва.
  • Видях Луната и усмивката и крива
    загадъчно преплела тъжни длани...
    Тя пази тайните на непростимото
    и гали с устни старите му рани...

    Аплодисменти!Чувствен и завладяващ стих!
  • Благодаря на прочелите и отчелите се.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...