17 июл. 2010 г., 19:32

Ти видя ли...

1.1K 0 9

Ти видя ли луната ни? Крива е,

че надникна във нашата вечер,

ала тя ни прости непростимото

и в скръбта й проплака утеха.

 

Ти видя ли небето ни? Тежко е.

Как се блъсна свирепо във клоните,

как изплю ято птици насреща ни,

но преглътна телата разголени.


 

Няма порти - за нас да затворят,

тази вечер, която отворихме,

няма устни, които ще могат

да изтрият следите от твоите.

 

Ще познаеш луната ни. Крива е.

Тя ще хвърли в очите си пепел

и за нас ще прости непростимото –

тази нощ ще се влюбим пред нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина СТИХ !Остави ме без думи!
  • Поздрави за прекрасния стих и пиши по-често!!!
  • Благодаря, Доче, присъствието ти ме радва.
  • Видях Луната и усмивката и крива
    загадъчно преплела тъжни длани...
    Тя пази тайните на непростимото
    и гали с устни старите му рани...

    Аплодисменти!Чувствен и завладяващ стих!
  • Благодаря на прочелите и отчелите се.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...