Ти видя ли...
Ти видя ли луната ни? Крива е,
че надникна във нашата вечер,
ала тя ни прости непростимото
и в скръбта й проплака утеха.
Ти видя ли небето ни? Тежко е.
Как се блъсна свирепо във клоните,
как изплю ято птици насреща ни,
но преглътна телата разголени.
Няма порти - за нас да затворят,
тази вечер, която отворихме,
няма устни, които ще могат
да изтрият следите от твоите.
Ще познаеш луната ни. Крива е.
Тя ще хвърли в очите си пепел
и за нас ще прости непростимото –
тази нощ ще се влюбим пред нея.
© Ася All rights reserved.
