1 июн. 2025 г., 00:44

... тих славей... онемял роден...

215 0 0

Животът – сметки, голи факти,
каква любов, какви мечти?
Но оцелял си и си пак ти,
и пак си себе си. Почти.
Непожелан и непредречен,
в средата си на пътя вече,
по него пада и летя...
Едничко ти остана ето,
дори и кърпено сърцето.
И късна обич, само тя.

 

Вървиш ни първи, ни последен, 
криле под дрехите прибрал.
Над теб небета – точно седем
и Млечен път е засиял.

Вдигни очи и виж я – тиха,
душата ми с три нежни стиха,
описва теб – звездите спят.
Спят всички, нежно прегърни ме,
сега сме никои – без име
и само наш е този свят.

 

А утре, утре не събуждай,
зората. Да не идва ден,
без теб съм ничия... и чужда,
тих славей... онемял роден... 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...