1.06.2025 г., 0:44

... тих славей... онемял роден...

218 0 0

Животът – сметки, голи факти,
каква любов, какви мечти?
Но оцелял си и си пак ти,
и пак си себе си. Почти.
Непожелан и непредречен,
в средата си на пътя вече,
по него пада и летя...
Едничко ти остана ето,
дори и кърпено сърцето.
И късна обич, само тя.

 

Вървиш ни първи, ни последен, 
криле под дрехите прибрал.
Над теб небета – точно седем
и Млечен път е засиял.

Вдигни очи и виж я – тиха,
душата ми с три нежни стиха,
описва теб – звездите спят.
Спят всички, нежно прегърни ме,
сега сме никои – без име
и само наш е този свят.

 

А утре, утре не събуждай,
зората. Да не идва ден,
без теб съм ничия... и чужда,
тих славей... онемял роден... 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...