Jun 1, 2025, 12:44 AM

... тих славей... онемял роден...

  Poetry » Love
217 0 0

Животът – сметки, голи факти,
каква любов, какви мечти?
Но оцелял си и си пак ти,
и пак си себе си. Почти.
Непожелан и непредречен,
в средата си на пътя вече,
по него пада и летя...
Едничко ти остана ето,
дори и кърпено сърцето.
И късна обич, само тя.

 

Вървиш ни първи, ни последен, 
криле под дрехите прибрал.
Над теб небета – точно седем
и Млечен път е засиял.

Вдигни очи и виж я – тиха,
душата ми с три нежни стиха,
описва теб – звездите спят.
Спят всички, нежно прегърни ме,
сега сме никои – без име
и само наш е този свят.

 

А утре, утре не събуждай,
зората. Да не идва ден,
без теб съм ничия... и чужда,
тих славей... онемял роден... 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...